Проект на НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ  РАЗМЕРА НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ В  ОБЩИНА СЪРНИЦА

МОТИВИ

1. Причини, налагащи приемането на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Сърница.

Настоящият проект за Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Сърница обхваща нормите, регламентиращи определянето на размерите на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху наследствата, данъка при придобиване на имущества по дарение и възмезден начин,  данъка върху превозните средства, патентния данък и туристическия данък.

Следва да се има предвид, че данъкът има голяма тежест в приходите от местни данъци и такси. Данъкът е с традиционно добро изпълнение, относително сигурно прогнозируем и събираем, включително със способите на принудителното изпълнение.

Препращането към текстове от Закона за местните данъци и такси прави трудно изчисляването на данъка поради факта, че повечето от собствениците не са специалисти, а за пресмятане на едно задължение им се налага да боравят с два нормативни документа, затова в проекта на наредбата за мести данъци ясно са описани законовите разпоредби.

По отношение данъка върху недвижимите имоти:

От 01.01.2014 г. не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв., както и се освобождават от данък храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, както и молитвените домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната;

По отношение данъка върху превозните средства :

От 01.01.2014 г. влизат в сила изцяло нови правила за определяне размера на данъка върху превозните средства касаещ автомобили с действащи катализаторни устройства.

По отношение на туристическия данък:

Не се облагат средствата за подслон, а само нощувките.

Във връзка с изложеното, считам за удачно и целесъобразно синхронизирането на съответните текстове от Наредбата със Закона за местните данъци и такси, оказващи съществено влияние върху размера на данъка и изменящи се във времето. Приемането на Наредбата е крачка  напред в посока усъвършенстване на нормативната уредба и улесняване прилагането й в практиката, както от общинската администрация така и от собствениците.

2. Цели, които се поставят с приемането на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Сърница.

Важна цел на Наредбата е регламентирането на еднакво съотношение между Наредбата и Закона за местни данъци и такси .Освен това с приемането на Наредбата ще се постигне по -голяма стабилност и сигурност в приходите по бюджета на Община Сърница.

3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на проект на Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Сърница.

Прилагането на Наредбата няма да е свързано с изразходване на допълнителни финансови средства от бюджета на Общината, както и с ангажиране на допълнителни човешки ресурси.

4. Очаквани резултати от приемане на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Сърница.

Очакваните резултати след приемане на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Сърница са:

-създаване на гаранции и обезпечаване събираемостта на приходите в общинския бюджет;

-по- голяма гъвкавост при разходване на местните приходи;

-улесняване на гражданите при изчисляването на дължимите от тях данъци.

5. Анализ на съответствие с правото на Европейския съюз.

Настоящият проект за Наредба за определяне размера  на местните  данъци на територията на Община Сърница е подзаконов нормативен акт и е в съответствие с нормативните актове от по- висока степен, както и с тези на европейското законодателство.

Забележка:

Съгласно чл.26, ал.2 от Закона за нормативните актове, във връзка с чл.77 от АПК, в законоустановения 14- дневен срок от публикуване на настоящото предложение на Интернет страницата на Община Сърница, се предоставя възможност на заинтересованите лица да направят своите предложения и становища по проекта за Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Сърница на  e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. или писмено в деловодството .

НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ  РАЗМЕРА НА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ В  ОБЩИНА СЪРНИЦА

ПО ЧЛ.1, АЛ.2 ОТ ЗМДТ

Приета с решение №………/………2015г., протокол №……..

СЪРНИЦА 2015г.

Глава първа

Общи положения

Чл.1. С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на община Сърница.

Чл.2. В общинските бюджети постъпват следните местни данъци:

1.Данък върху недвижимите имоти;

2.Данък върху наследствата;

3.Данък върху даренията;

4.Данък при възмездно придобиване на имущества;

5.Данък върху превозните средства;

6.Патентен данък;

7.Туристически данък.

8.Други местни данъци, определени със закон.

Чл.3. (1) Размерите на местните данъци по чл.2 се определят с тази наредба при условията, по реда и в границите, определени в Закона за местните данъци и такси;

(2) Когато до края на предходната година общинския съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година;

(3) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

Чл.4. Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

Чл.5. (1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

(2) Не внесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона  за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл.6.Общинският съвет определя условията и реда за информиране и обсъждане с гражданите и бизнеса на предложения за определяне размерите на местните данъци.

Глава втора

Местни данъци

Раздел І

Данък върху недвижимите имоти

Чл.7. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т. 1 от Закона за устройство на територията.

(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

  (4) /НОВ Д.В.бр.61 от 2013г. в сила от 01.01.2014г. чл.10, ал.4 от ЗМДТ/ - не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.

   Чл.8. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.

(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

(5) За имот – държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.

Чл.9. Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

Чл.10.(1) Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща:

1. в брой в касите на общината, находящи се в сградата на Община Сърница;
2. по банков път – по банковата сметка на общината;
3. с пощенски запис.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Чл.11. (1) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим.

(2) На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

Чл.12. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл.13. От заплащане на данък се освобождават лицата за имотите, определени в чл.24 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.14. Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът.

Чл.15. Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1,2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот за жилищни, нежилищни имоти на граждани и жилищни имоти на фирми, и 1,5 на хиляда за нежилищни имоти на фирми.*

Чл.16. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл.17. (1) Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2, а за жилищните имоти на предприятията - данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(3) Данъчната оценка на имотите по чл.11, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, върху които са построени сгради на лица, различни от собственика на поземления имот, се определя съгласно нормите по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(4) При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

Чл.18. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от Закона за местните данъци и такси към 1 януари на годината, за която се дължи.

(2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинския съвет на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

Чл.19. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дъжи със 75 на сто намаление.

Чл.20.Необходимо условие за определяне на данъка е наличието на подадена данъчна декларация по чл.14 и чл.17 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.21. /1/. При промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, лицата по чл.19 предявяват правото си за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

/2/  /нов Д.В. изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.чл.51 от ЗМДТ/ - Службите по вписванията в 7 – дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти. Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят по електронен път на Министерството на финансите данни от регистъра на пътните превозни средства. Редът, обхватът и периодичността на предоставянето на данните се уреждат със съвместен акт на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.

/3/ Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването.

Раздел ІІ

Данък върху наследствата

Чл.22. (1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.

Чл.23. (1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл.24. (1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.

Чл.25. (1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл.24 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация по чл.32 от Закона за местните данъци и такси в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

Чл.26. Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се оценява съгласно чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.27. (1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството .

(2) Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.28. Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

1. за братя и сестри и техните деца – 0,70на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;

2. за лица, извън посочените в т. 1 - 5на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Чл.29. Освобождават се от данък върху наследство имущества определени в чл.38 и чл.39 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.30. Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл.31.Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

Раздел ІІІ

Данък при придобиване на имущества по  дарение и по възмезден начин

         Чл.32. (1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2) Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3) Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната.

(4) Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(5) Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Чл.33. Данъкът се заплаща от лицата по чл.45 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.34. Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето.

Чл.35. (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл.44, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

а) 0,70 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;

б) 5 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "а".

(2) При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 2,5на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл.36. Освобождават се от данък придобитите имущества по чл.48 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.37. (1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2) Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в останалите случаи -  в двумесечен срок от получаване на имуществото, след подаване на декларация по чл. 49, ал.3 от Закона за местните данъци и такси

Раздел ІV

Данък върху превозните средства

Чл.38. С данък върху превозните средства се облагат:

1.превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;

3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.

Чл.39. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Чл.40. Собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им по реда на чл.54 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.41. (1) За леките автомобили размера на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

1. до 37 kW включително –  0,34 лв. за 1 kW;
2. над 37 kW до 55 kW включително – 0,40 лв. за 1 kW;
3. над 55 kW до 74 kW включително – 0,54 лв. за 1 kW;
4. над 74 kW до 110 kW включително – 1,10 лв. за 1 kW;
5. над 110 kW – 1,23 лв. за 1 kW;

В зависимост от годината на производство данъкът се умножава с коефициентите, определени с чл.55, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

(2) Данъкът за ремаркета на леки автомобили е в следните размери:

1. товарно ремарке – 5 лв.

2. къмпинг ремарке - 10 лв.

(3) Данъкът за мотопеди е в размер 10 лв. ,

      а за мотоциклети, както следва:

1. до 125 куб. см включително – 12 лв.

2. над 125 до 250 куб. см включително – 25 лв.

3. над 250 до 350 куб. см включително – 35 лв.

4. над 350 до 490 куб. см включително – 50 лв.

5. над 490 до 750 куб. см включително – 75 лв.

6. над 750 куб. см – 100 лв.

(4) Данъкът за триколка на база общото тегло е както следва:

1. до 400 кг включително – 4 лв.

2. над 400 кг – 6 лв.

(5) Данъкът за автобуси се определя в зависимост от броя на местата за сядане:

1. до 22 места, вкл. мястото на водача –  50 лв.

2. над 22 места, вкл. мястото на водача – 100  лв.

(6) Данъкът за товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса е в размер 10 лв. за всеки започнат тон товароносимост.

(7) Данъкът за седлови влекач и влекач за ремаркесе определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:

(8) Данъкът за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, е в размер от 50 лв.

(9) Данъкът за автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона  е в размер 100 лв.

(10) Данъкът за трактори е в размери, както следва:

1. от 11 kW до 18 kW включително – 5 лв.

2. над 18 kW до 37 kW включително – 7 лв.

3. над 37 kW – 10 лв.

(11) Данъкът за други самоходни машини е в размер  25 лв.

(12) Данъкът за моторни шейни и превозни средства от категория 1 7е по Закона за движението по пътищата е в размер 50 лв.

(13) Данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т. се определя в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, както следва:

Чл.42. Данъкът за плавателните средства е в размер,  както следва:

1.за корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите - в размер 1 лв. за всеки започнат бруто тон;

2. за корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища - в размер 1 .лв  за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и в размер 0,1 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;

3. за един джет - в размер 100 лв.

4. за ветроходни и моторни яхти - в размер 20 лв.  за всеки започнат бруто тон;

5. за скутери - в размер 2,70 лв. за киловат;

6. за влекачи и тласкачи - в размер 0,14 лв. за киловат;

7. за речни несамоходни плавателни съдове - в размер 0,50 лв.за тон максимална товароносимост.

Чл.43. Данъкът за гражданските въздухоплавателни средства е в размер, както следва:

1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети – 20 лв. за всеки започнат тон максимално летателно тегло;

2. за параплан – 12 лв.

3. за делтаплан – 12 лв.

4. за мотоделтаплан – 20 лв.

5. за свободен балон – 30 лв.

6. за планер – 30 лв.

Чл.44. Освобождават се от данък превозните средства по чл.58 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.45. (1) /д.в. бр.101 от 2013г. в сила от 01.01.2014г. чл.59, ал.1от ЗМДТ/   – за превозните средства с мощност на двигателя до 74 kw включително снабдени с действащи катализаторни устройства и несъответстващи на екологичните категории Евро 3, Евро 4, Евро 5 и Евро 6 и  EEV определеният данък за съответната година се заплаща с намаление от 20% по решение на Общинския съвет.

(2) за автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи, с двигатели, съответстващи на екологични категории Евро3 и Евро 4,  данъкът се заплаща с 40% намаление, а за Евро5 и Евро 6 и EEV – с 50% намаление.

(3) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, при условие че не се използват за други цели.

(4) /ДВ бр.101 от 2013г. в сила от 01.01.2014г. чл.59, ал.2 от ЗМДТ/ - за превозните средства с мощност на двигателя до 74 KW включително и съответстващи на екологични категории Евро 3 и Евро 4 данъкът се заплаща с 50% намаление, а за съответстващите на  Евро 5 и Евро 6 – с 60% намаление от определеният данък.

(5)   /ДВ бр.101 от 2013г. в сила от 01.01.2014г. чл.59, ал.5 от ЗМДТ/  -  екологичните категории Евро 3,4,5,6 и EEV се удостоверяват чрез предоставяне на документ от който е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория.

Чл. 46. (1) Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

(3) Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на издаден или заверен от Общината документ.

Чл.47. Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл.54, ал.2 от Закона за местните данъци и такси - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.

Раздел V

Патентен данък

Чл.48. (1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси (патентни дейности) се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100, ал.2 от същия закон.

(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал.1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3)Лицата по ал.1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл.204, т.2 на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл.49. (1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл.48. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, лицето се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) В случаите по ал.1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал.1 и 2.

(4) В случаите по ал.1 и 2 дължимият, съответно внесеният, данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(5) По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.

(6) Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.

Чл.50. За целите на патентния данък могат да се определят зони.

Чл.51. (1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси.

(2) Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.

(3) Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

(4) Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, през течение на годината се промени обстоятелство във връзка с определяне размера на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(5) Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т.1 и 2 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(6) Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, се облагат по общия ред на закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл.52. (1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

1. физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;

2. физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 от приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък е с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага.

3. физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;

4. лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

(2) Независимо от чл.51, ал. 4 данъчното облекчение по ал.1, т.1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.

Чл.53. (1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал.1 и в същия срок заплатят пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

(3) Лицата декларират с декларация по ал.1 и всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.

(4) Лицата подават данъчна декларация по ал.1 и за възникването на обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл.49, ал.1 и 2.

Чл.54. (1) Данъчните декларации по чл.53 се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.

Чл.55. (1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:

1. за първото тримесечие - до 31 януари;

2. за второто тримесечие - до 30 април;

3. за третото тримесечие - до 31 юли;

4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.

(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл.53, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаване на декларацията.

(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл.54, ал.2 и 3 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника, съответно в Столична община.

Чл.56. Лицата по чл.48, aл.1 заплащат патентен данък в размерите посочени в Приложение № 1.

РАЗДЕЛ VІ

ТУРИСТИЧЕСКИ ДАНЪК

Чл. 57. (1) С туристически данък се облагат нощувките.

1. Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.
2. Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по  местонахождение на средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
3. Данъкът задължително се посочва отделно в документа,  издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.
4. Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

Чл. 58. (1) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията на средствата за подслон и местата за настаняване.

1. Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на

предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал.1.

1. Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.
2. Когато сборът на данъка по ал. 2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в
   приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва.
3. Разликата по ал. 4 се определя по следната формула:

Р = (РД х ПК х Д х ЗО/100) - ДД,

където:

Р е разликата за внасяне;

РД - размерът на данъка по ал. 1;

ПК - пълният капацитет на броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване за календарната година;

Д - брой дни в годината;

ДД - сборът на дължимия данък по ал. 2 за календарната година.

Чл. 59. Приходите от туристическия данък се разходват за мероприятия по чл.10, ал. 2 от Закона за туризма.”

Преходни и заключителни разпоредби

1. Общинският съвет определя размерите на данъка  върху недвижимите имоти, данъка върху наследствата и данъка при придобиване на имущества в срок до 31 януари 2016 г.  В случай че в този срок не са определени  нови размери, за  2016 г. се прилагат размерите на данъците, действащи към 31.12.2015г.

2. До определяне на размера на местните данъци за 2015 г. от общинския съвет данъкът при придобиване на имущества по чл.33, ал.1 и 2 от Закона за местните данъци и такси и данъкът върху наследствата се определят въз основа на минималните размери за съответните данъци, предвидени в закона.

3. (1) За 2015 г. първата и втората вноска на данъка върху недвижимите имоти, съответно първата вноска на данъка върху превозните средства, се внасят в срок от 31 март до 30 юни.

(2) На предплатилите за цялата година в сроковете по ал. 1 се прави отстъпка от 5 на сто.

4. За 2015 г. лицата, които се облагат с патентен данък, подават декларация по чл.61н, ал.1 от Закона за местните данъци и такси до 30 април 2015 г.

5. (1) За 2015г. първата и втората вноска на окончателния годишен (патентен) се внасят в срок до 30 април 2015 г.

(2) На предплатилите за цяла година в срока по ал.1 се прави отстъпка от 5 на сто.

6. Изпълнението и контрола по изпълнението на тази наредба се осъществява от кмета на общината и/или определени от него лица.

7. Тази наредба се издава на основание чл.1,ал.2 от Закона за местните данъци и такси

8. (1) Общинският съвет определя размерите на данъка върху недвижимите имоти за 2016 г. до 31 януари 2016 г. В случай че в този срок не са определени нови размери, за 2016 г. се прилага размерът на данъка върху недвижимите имоти, действащ към 31 декември 2015 г.

9. (1) Общинският съвет определя размерите на туристическия данък за 2016 г. до 31 януари 2016 г.

(2)    Размерът на дължимия туристически данък за януари 2015г. за средствата за подслон и местата за настаняване се определя,  както следва:

1. категория 1 звезда - 0,60 лв. за нощувка;
2. категория 2 звезди - 0,80 лв. за нощувка;
3. категория 3 звезди - 1,00 лв. за нощувка;
4. категория 4 звезди - 1,00 лв. за нощувка;
5. категория 5 звезди - 1,00 лв. за нощувка.

(3)    Декларацията по чл. 57, ал. 5 не се подава за предоставените нощувки през 2015 г.

10. Лицата, предоставящи услугата настаняване в средствата за подслон и местата за настаняване, в срок два месеца от влизането в сила на този закон предоставят писмена декларация с информация за броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване пред категоризиращия орган по чл. 52 от Закона за туризма. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма вписва данните в Националния туристически регистър по чл. 58 от Закона за туризма в срок до 31 март 2015 г.

11. (1) Размерът на дължимия туристически данък за периода януари – декември за средствата за подслон и местата за настаняване се определя, както следва: 

     1. категория 1 звезда - 0,60 лв. за нощувка;

     2. категория 2 звезди - 0,80 лв. за нощувка;

     3. категория 3 звезди - 1,00 лв. за нощувка;

     4. категория 4 звезди - 1,20 лв. за нощувка;

     5. категория 5 звезди - 1,50 лв. за нощувка.

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОбС:

                                                                                                    /Л.Малинов/

Приложение No 1 към чл. 50.

Приложение № 2 към чл. 56.

Видове патентни дейности и годишни размери на данъка

3. Търговия на дребно до 100 кв.м. нетна търговска площ на обекта – данъкът се определя за 1 кв.м. нетна търговска площ според местонахождението на обекта.:

               4. Платени паркинги – данъкът се определя за място за паркиране според местонахождението на обекта:

               5. Дърводелски услуги – данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               6. Шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               7. Търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               8. Обущарски и шапкарски услуги -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               9. Металообработващи  услуги -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

            10. Бръснарски и фризьорски  услуги, ветеринарно-фризьорски услуги  -  данъкът се определя за рабтно място според местонахождението на обекта:

             11. Машинописни и /или копирни услуги -  данъкът се определя  на брой устройство според местонахождението на обекта:

             12. Козметични услуги, поставяне на татуировки -  данъкът се определя  за работно място според местонахождението на обекта:

              13. Маникюр, педикюр  -  данъкът се определя  за работно място според местонахождението на обекта:

              14. Часовникарски услуги -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               15. Тапицерски  услуги -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               16. Автомивки; ремонт, регулиране и балансиране на гуми -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               17. Авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               18. Ремонт на електро- и водопроводни инсталации  -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               19. Стъкларски услуги  -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               20. Поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

              21. Отдаване на видеокасети под наем  -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

              22. Компаньонки и компаньони  -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

              23. Масажистки и масажисти  -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

              24. Гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               25. Фотографски услуги -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               26. Посреднически услуги при покупко-продажба, замяна и отдаване под наем на недвижими имоти -  данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               27. Санитарни възли, наети под аренда - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               28. Ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезни услуги, ремонт на шевни машини - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               29. Ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, коминочистачни услуги  - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               30. Заложни къщи:

               31. Продажба на вестници, списания, българска и преводна литература  - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               32. Ремонт на компютри, компютърна и друга електронна офис техника / копирни апарати, факс апарати, принтери и други/   - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

               33. Игри с развлекателен или спортен характер  - данъкът се определя за брой съоръжения според местонахождението на обекта:

                 а/ развлекателни игрални автомати и други игри, функциониращи с монета или жетон:

                 б/ минифутбол, тенис на маса, хвърляне на стрели, пийнбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла:

                 в/ Зали за боулинг и кегелбан – за игрален коридор, и билярд – за маса:

               34. Фитнес центрове и спортни зали  - данъкът се определя според местонахождението на обекта:

                     за кв.м.  

                     за фитнес уред.  

               35. Химическо чистене, пране и гладене  - данъкът се определя на брой съоръжения според местонахождението на обекта:

               36. Мелничарски услуги:

                  а/ мелници за брашно – 18 лв. на линеен сантиметър от дължината на млевната линия;

                  б/ мелници за фураж стационарни – 600 лв.

Раздел ІІ

1.Групите и зоните  по видове дейности са както следва:

   а/ първа група  - гр. Сърница;

   б/ втора  група  - с. Побит камък и с. Медени поляни.

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОбС:

                                                                                                                      /Л. Малинов/