На три километра от град Сърница се намира защитената местност „Чибуците”, където вирее единственият в Европа защитен храст „върболист тъжник”, наречен от местното население “чибук”. Той е храст от семейство розови. На височина достига на 1.5 – 2 м. Има остри и двойно назъбени листа. Цъфти в розов цвят, рядко и в бяло.
Знаем, че в България соколарството се практикува от древността до късните години на османското владичество. Прабългарите пренасят по нашите земи този обичай за ловуване. Има данни обаче, че още в І-ви век от н.е., през 75 година, и старите тракийци ловували с обучени соколи по долината на река Марица. По време на Средните векове соколарството добило национален характер и се е практикувало през Възраждането.
Според някои историци, ловът не е бил занимание за земеделеца, предпочитал се от аристократите, а по -късно и от скотовъдците. За това по време на Османската империя отглеждането и обучението на грабливи птици за ловните развлечения на султана и управляващата класа ангажирало труда на една категория население със специален статут, т.нар. соколари и ястребари. Като соколари били етническите българи (християни или мюсюлмани), защото носели устойчиви традиции в отглеждането и обучението на грабливите птици.
По време на османско владичество по тези земи, османлиите си правили прътове, копия и лъкове от това дърво „чибук“. Прътовете били, за да раздвижват стъблата на тръстиките и така да видят скритите птици в тях. Копията и лъковете, за да ловуват животни, като тези грабливи птици: соколи, ястреби.
Карта
Галерия
