От местността „Ранча“ на 16 км. от гр. Сърница, пътувайки с кола, следва разклон в обратна посока, на разстояние 4,5 км., горски път, който може да се измине пеша или с проходима горска техника, се стига до Скално светилище „Каялийските скали“.
Това са уникален комплекс от огромно стърчащи скали и скални венци с височина, варираща от 10 до 50 метра. Заеманата от тях 8 хектара площ попада на 1500 – 1600 метра надморска височина. Скалният феномен е разположено сред вековна гора от бял бор и смърч, площта на скалния феномен е резултат от сферично изветряне на гранита. Внушителните каменни пирамиди, оформени от ерозията сред къснопалеозойските гранити на Рило-Западнородопския батолит са образувани преди около 250 – 300 милиона години. Северната част на района е изградена от среднозърнести биотитови гранити на Рило-Западнородопския батолит, принадлежащ на южнобългарските гранити (Късен палеозой).
Обектът представлява група от скални образувания, разделени на три дяла – източен, централен и южен, с добра видимост на запад към светилището на „Кози камък“ и на юг към светилище разположено в местността „Пальов кол“. Откриват се следи от изсичания по скалите, както и безлични фрагменти от керамика. На обекта е регистрирана и скална арка и естествен дромос между две скали с дължина 25 м.
Археоастрономическите изследвания извършени от доц. Алексей Стоев и Пенка Мъглова установяват, че използваните в древността отвори на скални арки от територията на светилището „Селанов бук“ е насочено към изгрева на Слънцето в деня на лятното слънцестоене. Това ги свързва със скалните арки от мегалитните светилища „Цареви порти“ и „Каялийски скали“ в Западните Родопи и скалната арка на импозантното мегалитно светилище край Царев връх в Южна Рила. Скалният феномен е със статут на природна забележителност от 1984.
Голямото съсредоточване на значими скални светилища в западното и югозападно подножие на връх Беслет, към които се числи и скалното светилище Каялийски скали, може да се свърже с етнонима на бесите.
В западното и югозападно подножие на най-високия връх на хребета Дъбраш – Беслет, който може би съдържа в себе част от етнонима на бесите, са съсредоточени четири значими и проучвани от няколко научни експедиции скални светилища – „Кара таш“, „Али алан“, „Селанов бук“ и „Кози камък“.
Галерия
