„Римски път“ и горски заслон
„Римски път“, а по-късно „Византийски път“ се намира на 3 км. от главния път за Сърница и на 8,4 км. от центъра на гр. Сърница. Надморската височина е 1573 м.
През днешните Родопи, включително района на гр. Сърница се установява, че e минавал древен път, който е бил част от голяма пътна мрежа, свързваща вътрешността на Тракия с Константинопол (дн. Истанбул). Този древен път в миналото свързвал важни градове и проходи в планинския релеф. През Античността и Римската епоха, проходите в Родопите имали ключово значение за движението на войски, товари, стоки и информационни потоци, между Тракия, Егейско море и вътрешността на Тракия с Константинопол.
Археологически доказателства и следи
Според исторически източници и археологически карти „римският път“, а по-късно „византийският път“, свързвал Филипополис (дн. Пловдив), който е бил важен римски град в провинция Тракия с Никополис ад Нестум (дн. с. Гърмен).
През Родопите, пътят минавал край Батак, Доспат, Сърница и Девин. След това слизал надолу към Никополис ад Нестум. Предполага се, че търговският път продължавал по долината на р. Места и през Родопските проходи към Егейско море, а оттам достигал до Константинопол, столицата на Византия.
Сърница е била една от междинните станции, по който са минавали търговци със стоки, като сол, кожи, желязо, пощенски пратеници и военни куриери, а по-късно и поклонници насочващи се към Константинопол.
Според местни предания, пътят е минавал и покрай река Рибна и се е изкачвал към билото над Сърница, след което е продължавал в посока Доспат.
В района на Сърница са намирани части от антични пътища, чешми и части от стари калдъръми, на които местните казват „римски пътища“, какъвто е описаният път.
Класическият първокласен римски път достигал до 6 м. широчина и бил изграден от 4 пласта. Най-отдолу се настилал чакъл с пясък, после дребни камъни, а отгоре пак чакъл, но залят обилно с хоросан. Последният пласт бил застилан с масивни каменни, варовикови или базалтови плочи. От двете страни се слагали бордюри. В планинските проходи пътищата били значително по-тесни и се изсичали често в скалите. В равнината се изграждали върху насипи, за да може по-лесно да се оттича дъждовната вода.
Близо до града имало останки от раннохристиянска базилика, което показва, че през IV-VI в. мястото е било посещавано от пътуващи хора.
Римският път край Сърница е мост между миналото и настоящето – следите му са нишка, която ни свързва с движението и живота на хората преди почти две хилядолетия. Разходките по тези места ни дават възможност, както да се насладим на природата, така и да усетим духа на историята.
Сега на това място може да се види част от този древен „римски път“, има също така направен красив горски заслон с чешми, барбекю и детски кът.
Галерия
